Иван Динков (1932–2005) чрез творчеството и поведението си e сред най-влиятелните автори в писателската общност. Неговите творби са създавани чрез отстояване на човешкото битие като висша гаранция за достоверност на литературния текст, като непрестанно усилие за хармонизация между писане и живеене, между език и поведение. Книгата представя относително цялостен съвременен прочит на творчеството и на ролята на Иван Динков в българската литература и култура. Така едно незаобиколимо авторско присъствие добива своята историческа плътност и се откроява като средищно в канона на българската литература от втората половина на ХХ и началото на ХХІ век.
