Изследвания, статии, есета
Константин Павлов (1933–2008) е в основата на започналия да се откроява алтернативен литературен канон от периода на Народна република България. Нещо повече – той успява да се превърне в самото сърце на канона, а неговото влиятелно езиково поведение подготвя и предопределя промените в българската поезия след 1990 г. При Константин Павлов поетическият почерк и нетърсените (и дори неисканите) от поета дисидентски жестове влизат ву дивителен синхрон – съгласяват се помежду си естествено и въздействащо.Поезията непрекъснато дописва живота му и обратно – животът му дописва поезията. Така се ражда един от малкото български литературни митове, съхранили силата си преди и след 1990 г. Книгата е пръв опит най-новата критика да представи в отделно издание изследвания върху творчеството на Константин Павлови по този начин да анализира и контекстуализира значимото му авторско присъствие в литературата и културата на ХХ и ХХІ век.

Съдържание